RSS
Follow by Email
Facebook
Facebook
Twitter
LinkedIn
Гост-автор · Пътувания ·

Как проговорих на полски

Когато през есента на 2005 г. мой състудент поляк ме покани заедно да обслужваме полски туристи в България, не знаех нито дума на полски.
Вярно, като ученик в немската езикова гимназия с голям интерес гледах по телевизията полския сериен филм „Залог по-голям от живота“ (Stawka większa niż życie). Филмът имаше надписи на български и затова от екрана добре се чуваше какво говорят артистите. Действието се развиваше в немския тил по време на Втората световна война, артистите говореха на немски и на полски – което ми помагаше да се науча да разбирам говоримо немски. Но, покрай немския, запомних и едно изречение на полски „W Paryżu najlepsze kasztany są na placu Pigalle” (В Париж най-хубавите кестени са на площад Пигал). Това беше парола, с която главният герой във филма капитан Ханс Клос се свързваше с другите шпиони/разузнавачи, борещи се срещу хитлеристите. И понеже във филма доста пъти повтаряха паролата, папагалски я запомних.
По повод на филма да кажа, че преди години в Катовице имаше музей за него, за главния му герой капитан Ханс Клос и за артиста Stanisław Mikulski, който майсторски се въплъти в неговия образ http://www.museo.pl/content/view/799/125/ . По-късно, поради липса на финансиране, затвориха залата с експозицията и музеят остана само виртуален.
За да се подготвя да обслужвам поляци, започнах да уча този нов за мен език. Намерих си много добра учителка/полякиня, учебник, купих си големи речници. Обаче ученето не ми потръгна. Сигурно защото бях вече на години, мозъкът ми се беше омързеливил и не успяваше да запомни специфичните „шчипящи“ звуци на полския, думите, граматиката . . . Учителката се измъчи с мен и след един-два месеца отказа да ме учи повече. Какво да правя? Сезонът наближава, а аз още дума не знам на полски! Тогава си спомних, как папагалски бях научил онова за кестените на площад Пигал. И смених тактиката.

Купих си още няколко учебника (между тях и един на най-съвременно ниво, подобен на тези, по които учат английски, немски и други езици в езиковите гимназии). Към всеки учебник имаше касетка или диск със записани уроци и упражнения. По това време едни немски приятели ми бяха подарили MP3-ка (днешните младежи може би не знаят какво беше това). С нейна помощ направих първите реални крачки в ученето на полски. Уроците записвах на MP3-ката, ходех с нея навсякъде със слушалки в ушите и папагалски слушах записите с уроците и упражненията към тях. Разбира се, вечер в къщи отварях учебниците, четях, пишех, правех упражнения . . . Главната ми полска партньорка помогна да науча най-важните професионални думи и термини, които употребява туроператорът в своята работа. Тя си правеше аудио записи, в които включваше тези думи и термини, изпращаше ми записите по мейла, аз ги прехвърлях на MP3-ката и ги слушах. Така, постепенно полският започна да ми се прояснява. Точно както малките деца учат майчиния си език (поляците му казват бащин език – język ojczysty). Още като ученик в немската езикова гимназия ме бяха дресирали, как с инат трябва да се учи език, та използвах ината си и за полския.

Някъде след година и нещо в общи линии добре разбирах какво ми говорят или пишат поляците. Но нищо не можех да им кажа. Знаех вече доста думи, не малко граматика. Но когато исках да кажа нещо – в главата ми сякаш падаше мъгла и от устата нищо не излизаше. Пълен блокаж! Обаче есента на 2007 г., след една туристическа борса в Полша, стана малко чудо. Колега, с когото работех, ме покани да направим рекламна презентация за туризма в България пред потенциални клиенти. Презентацията щеше да бъде в хотел Orle Gniazdo (Орлово гнездо) в планинския курорт Szczyrk / Шчырк (много красиво място!), южно от Катовице. Там наблизо е и градчето Висла, до което са изворите на едноименната велика полска река. Отначало отказах да участвам в презентацията, нали не можех да кажа две думи на кръст на полски. Няма страшно, успокои ме колегата, той щял да говори а аз само ще стоя до него и ще кимам утвърдително с глава, в смисъл „Да, точно така е“. Хубаво, съгласих се.
Презентацията беше по време на вечеря. Хапнахме, пихме по една водка (до дъно). После колегата разказа за България, аз кимах с глава. Пихме по още една водка (пак до дъно). Поляците (те са много общителни хора) започнаха да ме питат разни неща, а аз се опитвах да им отговарям на някакъв българо-немско-руско-полски. После цялата компания излязохме пред хотела да си направим обща снимка, и на чист въздух пихме по една следваща водка (сервитьорът събра празните чаши). Върнахме се на масата, хапнахме, някой пак каза „Na zdrowie!“. И след четвъртата водка, като ми тръгна един полски . . . Така най-после проговорих на езика на моите туристи.

Практиката ме е научила, че е особено важно работещите в туризма да знаят езика на туристите които обслужват. Имах интересен случай, който по-късно колеги разказваха като анекдот. Настаних майска група (majówka) в хотел Амбасадор на Златните. На втория ден една от туристките отиде на рецепцията и каза „Chcę żelazko“ / Искам ютия (на полски – желязко). Администраторката отговори: „Желязко утре“ – това би го разбрал почти всеки поляк. На другия ден туристката пак отиде на рецепцията, този път там беше мъж. „Chcę żelazko“ отново каза тя. „Аз съм Желязко“ отговори мъжът. В първия момент туристката не разбра отговора. Намесихме се с полския ми колега, и обяснихме играта на думи, която неволно се беше получила. Туристката се изчерви смутено и погледна виновно мъжа си. Останалите туристи много се смяха.
Сегашните младежи не искат да учат полски. Понеже и така говорели „перфектно“ на английски, за какво да се мъчат с още един език. Нали и поляците учат английски? Да, а ма не, както казваше един легендарен журналист. Миналото лято, на една улица в Златните, слушах как млад поляк и млад българин си говорят на английски. Много смешно беше . . .
Преди години, когато се беше появил свинският грип, колежка хотелиерка ми разказа интересна ситуация в нейния хотел. От някаква полска фирма се обадили по телефона на рецепцията и попитали на английски дали в района има „pork grip“. Сигурно телефонната връзка е била лоша и затова администраторката разбрала нещо друго. Защото отговорила компетентно: „Jes, have polк grup“.
Казват, че знанието на чужд език е богатство. Да, вярно е. Обаче никой не ми беше казал какво става като научиш следващ език. Че последният научен някак подтиска в главата ти тези, които си учил преди него (ако не ги използваш постоянно). С този неприятен факт се сблъсках преди пет-шест години, когато на улицата пред хотел Шипка на Златните ме спря един турист и запита на немски как да стигне до хотел Адмирал. Започнах да му обяснявам, обаче от устата ми заизлизаха думи на полски! Какво да правя, извиних се за bug-a и продължих на немски. А есента, след края на сезона, след като погледах една-две седмици немска телевизия, прочетох едно криминале на немски, няколко пъти си писах във Viber с мои немски приятели, и ето – вече отговарям на немски, когато на улицата ме питат на този език. И понеже „парен каша духа“, от време на време си правя такива „преговори“ и на руски и на английски . . .
Неочаквано за мен установих, че в Полша много се учи български. Във всеки от 16-те воеводски (областни) града има университет с факултет по българска (или балканска) филология, или поне лицей (авторитетно, специализирано, средно училище) с разширено изучаване на български. Един мой приятел (българин от Казанлъшко, който повече от 20 години работи и живее със семейството си в Торун), доцент по български в местния университет, няколко години подред ми изпращаше подбрани свои студенти да работят тук през лятото като резиденти. Поляците различават три вида екскурзоводи: pilot – придружава автобус с туристи по време на цяло, дълго пътуване (например от Полша до Златни пясъци), przewodnik – майстор екскурзовод, провежда екскурзии до важни туристически обекти (например двореца в Балчик) или селища (например Несебър) и rezydent – обслужва престоя на туристите от една фирма в даден хотел. Студентите от Торун знаеха много добре български, през пролетния семестър аз дистанционно (по мейла) им правех ПУЦ по екскурзоводство и туризъм и през лятото те много успешно работеха като резиденти – обслужваха моите полски туристи в хотелите.
Поляците по-добре от нас се справят с чуждите езици. Преди година голямо впечатление на цяла България направи Председателят на Европейския съвет, полякът Доналд Туск, с неговото вълнуващо приветствие на чист български език при откриването на нашето Европредседателство в Народния театър в София. Тази година той направи подобно приветствие и на румънски в Букурещ!

Сигурно защото сериозно учат български, за няколко години поляците успяха наводнят нашия пазар с разнообразни полски стоки – мебели, картофи, ябълки, електроуреди, лук, яйца, месо, мляко, масло, водка, шоколадови бонбони . . . Дори за наш национален срам, в градинарска България ядем полски домати! Докато в Полша виждам само два масови, български продукта – вино и туризъм.

Следва продължение…

Планинският курорт Шчырк и хотел Орлово гнездо

Изворът на река Висла и едноименното градче

Герчо Герчев | юни 24, 2019г. в 14:07 ч.

Подобни публикации

RSS
Follow by Email
Facebook
Facebook
Twitter
LinkedIn
Гост-автор

Защо Полша? Част втора

Прочети повече

Герчо Герчев | 24 юни, 2019г. в 14:07 ч.

RSS
Follow by Email
Facebook
Facebook
Twitter
LinkedIn
Почивки

Почивка на море, и то в България!?

Прочети повече

Борис Митков | 15 март, 2019г. в 14:15 ч.